КУКЛАТА не издаваше заинтересованост. Тя само ласкаеше с присъствието си. Полепнала старателно по перфектното й тяло рокля само издаваше голотата, за която всеки около нея си представяше. На КУКЛАТА не й пукаше. Шампанското, което пиеше на малки глътки само й създаваше фалшивата визия, че е заета. Явно чакаше някого, но това щеше да се изясни.
ПОЛИТИКЪТ придаваше важност на цялата изискана вечер. Поздравяваха го всички гости, искаха съветите му, пускаха му по мазни усмивки, а той им отвърщаше по един и същ начин. ПОЛИТИКЪТ носеше скъпи дрехи, току що излезли от работилницата на Армани. Ненадейно очите му се спряха върху КУКЛАТА, походиха по телосложението й и продължиха търсенето. Явно и той чакаше някого, но и това щеше да се изясни.
КЕЛНЕРЪТ ходеше непрестанно насам – натам, пълнеше чашите на гостите със скъпо шампанско и аристократично червено Мерло. Щом застана пред ПОЛИТИКА, той го попита дали чашата му е празна, но онзи поклати глава. Нищо.
Вратата от входа се отвори безшумно. Влезе УБИЕЦЪТ. Поразходи се до балкона, завърза малък разговор с КЕЛНЕРА. По едно време забеляза, че ПОЛИТИКЪТ го бе изгледал и се постара да не буди подозрение. Отпиваше от сладкото шампанско бавно, сякаш нищо не го гонеше, не бързаше. Беше сигурен в успеха си. Явно и той чакаше някого, но това щеше да се изясни.
ПОЛИТИКЪТ пожела да отиде до тоалетна. Зарадва се на уюта вътре, на строгата хигиена и топлата вода, с която изми обилно ръцете си. „Този път ги измих , но не метафорично” – помисли си той. Погледна лицето си в огледалото и видя зад него отражението на УБИЕЦА. И двамата не бяха изненадани. ПОЛИТИКЪТ вече усещаше оловото, забито в гръбнака, пуснато от малокалибрения приятел на УБИЕЦА. Тънка струйка алена кръв се спускаше от устата на ПОЛИТИКА, готов да посрещне края си.
УБИЕЦЪТ отви заглушителя и го пусна в тоалетната чиния, дръпна сифона. После си вдигна червената памучна рокля и прибра внимателно пистолета в обятията на скъпия жартиер.
КУКЛАТА напусна сградата, доволна от успеха си.